днес е последният ден
в който внимавах
вървейки до алеята
с камъчетата обърнали
не една колесница
пропуснах я да изпълзи
под краката ми
а гръбнакът ми
стана прозрачен
един разговор го настъпи
и се строших като
порцелановото кученце
от бюфета на баба
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар